Пълнозърнести питки с брашно от лимец

Започвам да ползвам лимец или спелта почти във всеки хляб, който приготвям. Тези питки са първите ми с такова брашно. Много приятно съм изненадана от вкуса. Хлябът става леко сладък, като царевичен например. Повече ми харесва отколкото с ръжено брашно, което ми киселее. Но това е въпрос на вкус. И така, заповядайте:

Продукти:
1 ч.ч. пълнозърнесто пшенично брашно;
1 ч.ч. брашно от лимец;
1,5 с.л. зехтин;
1 с.л. кафява захар;
1 ч.л. сол;
1 пакетче /9грама/ био мая;
1/2  ч.ч. вода плюс 3-4 с.л.

Приготвяне:
Смесваме двата вида брашно със солта, захарта, маята и добавяме зехтина и водата към сместа. Омесваме меко тесто, това става лесно и бързо поради структурата на брашната. Поставяме в леко намазнена купа и покриваме с фолио да втаса.
След това разделяме тестото на равни части, оформяме на питки и нареждаме върху хартия /поръсена с малко брашно/ в тавата за печене. Поръсваме с брашно и покриваме с фолио. След като втасат още веднъж печем на 180 градуса около 30 минути. Ще заухае страхотно и като ги пипнете ще усетите, че са готови. Завиваме в кърпа да поизстинат и хапваме с шарена сол или масълце.

Да ви е сладко!

Кокосово-бананов кейк без печене - веган

Днес ви предлагам един десерт, който освен че е лесен за приготвяне, не се пече, е и веган, био и дори малко полезен. Годжи-берито е от моята градинка, не можех да не го включа тук. Самото растение купих тази пролет и съм много радостна, че още тази година дава плод. Най-интересното е, че едновременно цъфти и плододава. Също събира и много пчелички.

Продукти:
200 грама био бисквитки по избор /моите бяха със сушени кайсии/;
3-4 с.л. разтопено кокосово масло;
200 грама кокосов крем /продава се в магазините за био продукти/;
100 грама сироп от агаве или малко повече /на вкус/;
3 банана /може по-узрели/.

Приготвяне:
Смиламе бисквитите в робот, добавяме към тях разтопеното кокосово масло и разстиламе и притискаме сместа по дъното на формичка за сладкиш /около 20см./
В блендер разбиваме бананите, кокосовия крем и сиропа от агаве. Разстиламе крема върху бисквитите, украсяваме с плодчета /годжи/ и прибираме в хладилника да стегне.

След няколко часа вече десертът е стегнал и може да му се насладим. За мен този крем е нов, опитвам за първи път, доста е плътен, с наситен и приятен вкус. Предполагам, че може да го направим по-малко плътен с повече банани. По-добре е да се поднесе същия ден, за да запази по-добро качество, а и бананите променят цвета си като постоят открити.

Да ви е сладко!

Бюрек със сирене и кашкавал

Вече ви показах Бюрек с шунка и кашкавал.
Тук рецептата за тестото е същата, оформянето е същото, разликата е в плънката, този бюрек е със сирене и кашкавал. Поръсен със сусам. Много е вкусен топъл с айрян. Насладете се!

Да ви е сладко!

Наполеон

Десерт, който няма нужда от представяне. Всъщност този вариант сигурно не е точно по рецептата, но и няма нужда. Има множество вариации и импровизации по него, аз ви предлагам моята. Десертът е фин, нежен, много вкусен, с една дума - разкошен. Подходящ е за гости или по-изискано меню.

Продукти:
1 пакет готови кори за Наполеон /от руските магазини/. Тук може би трябва да кажа, че не е същото като с бутер тесто.;

За крема:
1 литър прясно мляко;
80 грама царевично нишесте;
3 жълтъка;
1 ч.ч. захар;
100 грама масло;
аромат по желание - екстракт ванилия или няколко капки етерично масло от лимон.
За поръска: смлени орехи или една натрошена кора от блатовете.

Приготвяне на крема:
В тенджерка сипваме захарта, нишестето, жълтъците и част от прясното мляко и разбъркваме докато получим гладка каша /може и с миксер/. Добавяме останалото прясно мляко и слагаме тенджерката на котлона, варим крема на слаба температура като бъркаме непрекъснато. Когато се сгъсти дърпаме от котлона. Изчакваме да поизстине и добавяме маслото без да е предварително разтопено. Разбъркваме до гладък крем. Ароматизираме с есенцията.
И започвоме да нареждаме кора, крем, кора, крем като върху последният пласт крем поръсваме с орехи или натрошена кора. Оставяме десертът на стайна температура няколко часа  и после го прибираме в хладилника, най-добре фолиран.
На другия ден е по-вкусен, имайте търпение!

Да ви е сладко!

Еклери с лесен крем

Всеки път, когато реша да правя еклери, в мен се настанява усещането, че че ще ми отнеме много време да ги приготвя, а когато се захвана, се оказва, че отнемат толкова време, колкото за приготвянето на който е да е друг средностатистически десерт.

Понякога след приготвяне на тестото не ги щприцовам, а с лъжицата разстилам от тестото върху хартията, като леко оформям, отгоре слагам още малко и така ги пека.Пак се получават кухи, а пък са по-мързеливи.Рецептата няма да пиша отново,може да я видите тук. Кремът в случая е този.Вариантът с брашнения крем без яйца много се харесва вкъщи, но еклерите изобщо са десерт, който според мен никой не може да откаже.

Да ви е сладко!

Сладкиш с ядки и кандирани лимонови корички

Този сладкиш правя за първи път. Заради тези специални кандирани корички има специфичен вкус, напомня ми за нещо от детството, има ронлива структура заради ядките и източен привкус. На мъжът ми много му допадна, аз очаквах по-фин и сочен десерт. Въпреки това любителите на ядките и лимоновия вкус струва ми се ще го харесат.

Продукти:
200 грама белени бадеми;
100 грама шамфъстък - ядка;
150 грама кандирани лимонови корички;
3 яйца, разделени на жълтъци и белтъци;
200 грама захар;
100 грама брашно;
Настъргана кора на 1 лимон.

Приготвяне:
Смиламе на ситно бадемите и шамфъстъка, разбъркваме ги с кандираните лимонови корички.
Разбиваме жълтъците със захарта, добавяме брашното, лимоновата кора и сместа с ядките. Разбиваме белтъците на твърд сняг и ги добавяме внимателно с шпатулка в сместа. Намазваме форма с масло и поръсваме с брашно. Сипваме сместа, заглаждаме и печем в предварително загрята фурна около 50 минути. Ако желаем може да направим лимонова глазура като смесим пудра захар и лимонов сок и да залеем сладкиша. Украсяваме по желание с натрошени ядки шамфъстък или лимонови корички.

Да ви е сладко!

Лексикони

Върнахте ме в ученическите години. Тогава лексиконите бяха на мода и ми беше много интересно да чета отговорите на другите преди мен. Само не харесвах отговори от рода на: "Това не искам да кажа" или "Тайна".
Най-напред искам да благодаря на Геновева, Светлана и Таня за вниманието и поканите да отговоря на техните въпроси! Мисля, че идеята с лексиконите е добра за популяризиране на блоговете и за поопознаване на техните автори.
Със закъснение, но и с много весели чувства и настроение отговарям на:


Лексиконът на Геновева:

1. Защо  създадохте блога си или различното описание на страницата “За мен/За блога”?

За да съм честна - сякаш имам нужда от общуване, от  възможността и удоволствието да докажа по скоро на себе си, че мога да правя сполучливи неща. И да имам свое местенце, което да изграждам и променям както ми харесва.

2. Кое е любимото ви място за блогване?

Не е едно, но като цяло любими са ми кулинарните блогове.

3. Какво бихте искали да промените в характера си?

Бих искала да съм по-спокойна и по-волевА. /Не мога да слагам ударението от клавиатурата :( /.

4. Кой е най-добрият урок, който сте научили?

Да бъда търпелива. Децата ме учат на търпение.

5. Какво ви прави щастливи?

Семейството. Книга. Пътуване. Покълването от земята на някое цвете. Първата мушмула на дръвчето. Такива неща...

6. Какво за вас е Любовта?

Копнеж, отдаване, жертва.

7. За какво мечтаете?

Прозаично, но мечтите ми са свързани със семейството - живот и здраве да е, да отгледаме децата, да бъдат щастливи, да им се радваме на техните семейства и да дочакаме внуци и правнуци.

Освен това да направя маааалка пекарна или сладкарничка.

И освен това да попътувам по света...

8. Какво предпочитате: книга или филм?

Книга.

9. Ранни утрини или късни вечери?

Късни вечери.

10. Препоръките ви и/или мнението ви за блога ми?

Харесва ми, лесно намирам каквото търся, нямам препоръки освен: Продължавай все така!...

Предизвикателство от Светлана:

1. С каква цел създадохте своя блог? - Имам някаква неизяснена напълно вътрешна потребност.
2. Какво ви вдъхновява най-често?- Ако "вдъхновява" е равнозначно на "мотивира" или "амбицира", то добре свършената работа най-общо казано.
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно? - Трудно е човек да се прецени коректно отстрани, пристрастен е ;). Според голямата ми дъщеря съм непредвидима, а аз се определям като позитивна, добронамерена и голям оптимист. Постоянно нося розови очила.
4. Сладко или солено? - Сладко.
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той? - Да, разбира се ,не един. Последният вкусен провал беше превтасала питка и то за празник.
6. Коя е любимата ви подправка? - Черният пипер. Освен това може би не точно подправка, но за десертите определено фаворит ми е лимоновият аромат и вкус.
7. Кое е любимото ви българско ястие? - Сирене по шопски.
8. Какво може да ви изкара извън нерви? - Вече все по-малко неща, но нежеланието на децата да чуят възрастните.
9. Какво ви прави щастливи? - Семейството, когато децата ми ме прегръщат...
10. За какво мечтаете? -  Горе писах, да не се повтарям.
    
    
    
    От Таня:
    
    Защо създадохте блога си? - Поисках и го направих.
    Кое е най странното ястие, което сте яли? - Пълнени охлюви.
    Разхвърлена или подредена сте? - Може би по средата.
    Какво най често приготвяте у дома? - Пиле с ориз и бисквитена торта.
    Кое ви успокоява? - Градинката.
    С какво не бихте направили компромис? - С насилието.
    Салата или торта? - Торта.
    Какво не умеете да правите добре? - В кухнята - супи.
    Най важното нещо за вас е...? - Семейството.
    Оприличете се с една дума? - Желание. 
    
    Моите въпроси отправям към всички вас, които имате желание да отговорите. Тук, в блога, като коментар, струва ми се, че ще се получи раздвижено. Ще се радвам да прочета отговорите както на познати блогъри, така и на читатели. Ще пренебрегна правилата на играта с идеята да се получи по-неангажиращо и интересно. Не искам да преглеждам сума ти блогове, които харесвам много много и да броя последователите им, доста въпроси се зададоха и много от тях получиха отговори.
    Е, ваш ред е:
    
    1. Ако трябва да поднесете един десерт за най-специалния си гост, какво ще изберете?
    2. Ядете ли месо?
    3. Колко често се събирате цялото семейство на масата?
    4. Как готвите в повечето случаи - едно ястие или първо, второ и трето?
    5. Колко пъти на ден се храните вие лично?
    6. Десертът, който приготвяте най-често у дома.
    7. Ако приятел не ви се обади за вашия празник, и то неведнъж, то приятел ли ви е?
    8. Колко често приготвяте риба или морски храни?
    9. Ядете ли водорасли и как ги включвате в храната? Ще се радвам на предложения.
    10. Как преодолявате разочарование от близък човек?
    
    Нямах намерение да задавам толкова въпроси, така че отговаряйте на които искате, чакам с нетърпение!
    Поздрави и хубави почивни дни!

Мързеливи чушки бюрек

Това е много приятно лятно ястие без месо. Предимството му е, че е по-здравословен вариант на пържените чушки бюрек, едновременно с това не им отстъпва ни най-малко по вкус, освен това се приготвя бързо. Имам два варианта, сега ви предлагам по-простичкия.

Продукти:
Една тава дебели чушки, подходящи за печене;
4-5 яйца;
около 400 грама сирене;
брашно за овалване на чушките;
зехтин;
кашкавал за поръсване;
чубрица /по желание/.

Приготвяне:
Почистваме чушките от семките, изпичаме ги и ги обелваме.
Разбъркваме си яйцата и сиренето.
Намазваме тавичката със зехтин, всяка от чушките леко посоляваме, овалваме в брашно и подреждаме в тавичката. Така правим един ред чушки. Разливаме от сместа с яйцата и сиренето отгоре. Повтаряме ред чушки /оваляни в брашно/, смес от сирене и яйца, ако има продукти може да направим и трети ред. Печем в загрята на 180 градуса фурна около 20 минути, поръсваме с настърган кашкавал и връщаме във фурната докато се разтопи. Поръсваме с чубрица по желание.

Добър апетит!

Тарталети с лимонов крем и смокини

Продукти за тестото /за 12 броя/:
125 грама меко масло;
70 грама пудра захар;
1 яйце;
1 ванилия;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
80-100 грама фино смлени бадеми;
150 грама брашно /може и пълнозърнесто/.

Продукти за лимоновия крем:
4 с.л. брашно /пълни/;
3-4 с.л. захар;
2 яйца;
500 мл. прясно мляко;
сокът на 1/3 лимон;
5-6 капки етерично масло лимон.

За плънката:
4-5 смокини, нарязани на тънки парченца.

Приготвяне:
Смесваме продуктите за тестото и разделяме на 12 части. Намазваме формички с масло и поръсваме с брашно, след това разстиламе тестото по формичките и оформяме тарталетите с пръсти. Нареждаме ги в тавата за печене и ги слагаме в хладилника.
За крема смесваме в тенджерка брашното, захарта и яйцата, разбиваме с миксера и добавяме млякото. Варим крема на слаб огън докато се сгъсти. Добавяме лимоновия сок и етеричното масло. Разливаме крема във формичките. Нареждаме отгоре плодовете. Печем на 180 градуса на вентилатор около 20 минути. Сервират се охладени. Много са нежни, леки и вкусни.

Да ви е сладко!

Бърза пица

Това е най-лесното и бързо тесто за пица, което съм приготвяла. Научих рецептата от най-добрата си приятелка и оттогава не правя пица по друг начин. Нели,благодаря ти за чудесното предложение за бърза и вкусна храна за децата! Много обичат пица, и не само те разбира се.
Това тесто не се меси, само съставките се разбъркват добре. Освен това става тънко, което всъщност прави пицата крехка и сочна. Е, опитайте, ще ви хареса, а и плънката може да бъде различна според вкусовете и желанията ни.

Продукти:
2 ч.ч. брашно;
1 яйце;
щипка захар;
1/2 пакетче прясна мая или 1 пакетче суха;
1 ч.л. сол;
1 ч.ч. хладка вода.
Забележка: Това тесто е достатъчно за две тави пица.

Приготвяне:
Ако ползваме прясна мая я разтваряме за кратко в част от хладката вода. Ако маята е суха това не е необходимо. След това смесваме всички продукти в купа, разбъркваме добре. Получава се еднородно лепкаво тесто, което не става за месене с ръце.

Намазваме малко масло в тавата и слагаме хартия за печене, разстиламе половината от тестото с помощта на шпатула. Тестото е лепкаво и изглежда сякаш недостатъчно на места, хартията прозира, но това не е проблем. Чакаме 20-тина минути. След като втаса, намазваме с лютеница или настъргани домати и нареждаме каквото желаем, в случая шунка и кашкавал. Може да бъде сирене и кашкавал, маслини, чушки, гъби, подправки, каквото желаем...

Печем на долен реотан с вентилатор на 180 градуса докато кашкавалът се зачерви. Пицата става превъзходна, тестото е тънко и много вкусно. Опитайте, и двете тави свършват бързо!

Добър апетит!